Чудиш ли се дали да разделиш или дори разведеш с мъжа си?
Да прекратиш връзката или брака си е голямо решение и понеже четеш този блог, е ясно, че не е решение, което искаш да вземеш прибързано. Сигурно ти се върти в главата от дълго време, което е много уморяващо.
Никой не мисли за раздяла освен ако тя или той не изпитва прекалено много болка и няма надежда, че нещата ще бъдат различни някого.
Най вероятно искаш да знаеш - кое е най-доброто решение? С кое решение ще бъдеш най-щастлива в бъдещето?
Никой не може да ти каже кое е най-правилното нещо за теб. Не дори и така наречените експерти. Само ти знаеш дали е най-добре за теб да прекратиш брака си.
Но това не значи, че ще трябва да вземеш това решение напълно сама. Ето няколко въпроса, които може да искаш да си зададеш преди да вземеш решение. Те ще ти дадат яснотата, която ти е нужна в този тежък момент -
Въпрос 1: Щастлива ли съм?
Щастлива ли съм? Може да ти изглежда като въпрос с много лесен отговор. Защото, разбира се, че не си. Ти не би размишлявала върху това да разделиш семейството си, ако беше щастлива, нали така?
Вероятно имаш много причини да не си щастлива, и заради това този въпрос може да ти се стори абсурден.
Но причината, поради която питам е защото и аз някога не бях щастлива, и ми се струваше, че беше защото мъжът ми не изглеждаше способен да ме направи щастлива.
Но всъщност, аз не бях способна да направя себе си щастлива. Имах прекалено много задължения и отговорности да съм щастлива. Имах твърде много работа, сметки за плащане. Мислех си, че така протича животът и аз просто трябва да се примиря с това.
За моя най-голяма радост, не бях права. Когато започнах да приоритизирам неща, които носят неслада на мен, аз се почувствах много по радостна и някак лека.
Ако бях търсила това чувство на радост и лекота в развода, най-вероятно щях да осъзная, че и след развода съм също толкова нещастна. Дали си щастлива - много важен въпрос, който трябва да се зададе, защото само щастливите хора имат щастливи връзки.
Как можеш да се направиш щастлива независимо от това, което се случва в брака ти в момента? Ако се разведеш или прекратиш връзката си, пак ти ще си онази, която трябва да се направи щастлива. Защо да не започнеш с това сега и да видиш как ще ти се получи!
Разбира се, най-вероятно, когато ти поемеш отговорност за собственото си щастие, няма да решиш проблемите, които имаш с мъжа си в момента. Не реши и моите проблеми с мъжа ми. Но да съм щастлива беше първата, най-важна и неотменима стъпка да имам слотената, радостна и игрива връзка, която имам сега с мъжа ми.
Въпрос 2: Ядосана ли съм?
Още един измамно лесен въпрос, знам! Предполагам отговорът на този въпрос - Да.И аз бях ядосана, когато мъжът ми предпочиташе да се зарови в бумагите в офиса си в събота вечер вместо да прекара време с мен.
Бях бясна, защото бях направила всичко по силите си да направя връзката си щастлива, но с него просто не ставаше.Исках да се разведа не само, за да спра агонията си (и неговата), но и да му “го върна”. Да го нараня, с което да му покажа какво той беше причинил на мен - и той да усети болката от отблъскването и студенината, което аз се налагаше да търпя от него.
Не съм горда, че имах такива мисли.
Това, което не знаех е, че под тази ярост се чуствах наранена. Наранена от неговата незаинтересованост към мен и от липсата на физическа близост.
Беше автоматично при мен да реагирам на болката си с гняв и ненавист към него, защото беше сраховито да му покажа болката си - не исках да ме вижда слаба, смятах, че не е привлекателно. Като че ли гневът и ненавистта бяха!
Когато започнах да реагирам на болката си като нормална простосмъртна жена, бях учудена колко по-добре започна мъжът ми да се отнася към мен. Вместо да изсъскам нещо срещу него и най-вероятно да предизвикам нова лавина на студенина и отчуждение, способността ми да му покажа, че съм наранена, като кажа “Ау!”, извади наяве и неговата способност да ми даде комфорт и топлина в такива моменти.
Защото знам, че неговото намерение не е да ме нарани. Като всеки двама човека, които живеят в близост един до друг, е неизбежно да се нараним без да искаме понякога.Както например вчера, когато аз без да искам му одрасках бузата, опитвайки се да махна един висящ косъм. Заболя го! Съзнателно ли го направих, разбира се, че не!
И може би си мислиш: “Но мъжът ми прави неща, с които съзнателно иска да ме нарани!”.
Разбирам те! И аз съм се чувствала така! Следващият въпрос ще ти помогне да спреш това.
Въпрос 3: Изчистила ли съм моята страна на улицата?
Това, което имам предвид тук е дали си се извинила за онова, с което си допринесла ти за проблемите ви. Колкото и да беше страшно и уязвимо да го призная, дълбоко в сърцето си знаех, че не беше мъжът ми единственият, който имаше нужда да се промени. Той определено имаше своята доза недостатъци, но аз също имах черти, който съвсем не бяха за възхита.
Аз го обвинявах, че той не ме слуша, когато аз самата често го прекъсвах.
Аз го обвинявах, че той е негативен, което само по себе си е негативно мнение.
Аз го критикувах, че той е критичен … схващаш нали?
Аз се оплаквах постоянно от него, често го критикувах и обиждах. Все поведения, които не намирам за вдъхновяващи и не се чувствах добре, когато прибягвах до тях. Някой от епитетите, с които се обръщах към него, не мога дори да ги използвам в мислите си в момента.
С други думи, моята страна на улицата имаше много боклук, който трябваше да се почисти. Не знаех, че има друг начин на съществуване освен уморителния подход на критика и оплаквания, който аз бях приела.
Подсъзнателно обаче знаех, че щях да занеса във всяка следваща връзка, ако решах да се разведа, тези не толкова приятни черти и нефункционални поведения, които показвах в сегашната си връзка. Освен ако не ги променя, разбира се. Осъзнах, че не ми трябваше нова връзка, за да се заема със себе си, да се отдам на това да променя единствения човек, когото мога да променя - мен самата!
Невероятно щастлива съм, че поех по този път и научих уменията, който ми позволиха да направя това. Невероятно благодарна съм на дамите, който ме подкрепиха в това мое начинание, като застанаха зад мен и повярваха в моето великолепие - дори и когато не се държах толкова великолепно!
Това се превърна в едно пътешествие към увереност, достойнство и човечност … в процеса на което и връзката с мъжа ми се превърна в мечта!
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ ХИЛЯДИ ДРУГИ ЖЕНИ КАТО ТЕБ!
Ако искаш да научиш повече за това как да се почувстваш отново желана, ценена и обожавана от мъжа си, без да се налага да се молиш или изискваш, и дори и всичко между вас да изглежда безнадеждно в момента, присъедини се към нашето мило общество във Facebook Обожаваната Жена.