Има няколко неща, които всички знаят, че са непростими в една интимна връзка. Например, всички знаят, че изневяра е непростима. Непростими са също физическо насилие и словесното насилие. Всички знаят, че е невъзможно да се живее с човек със зависимост от алкохол или наркотици.
И е логично, че единствената опция е раздялата. Това е, в крайна сметка, което всички наоколо препоръчват, нали така?
И в същото време, това означава, че на нас лежи решението да развалим семейството си - решение, което е трудно. Защото повечето от нас искат да имат щастливи и сплотени семейства, да остареят заедно с някой, а раздялата е точно обратното на това.
Когато разговарям с жени, които са разведени, аз често се случва да ги попитам (ако обстановката позволява), дали са по-щастливи след развода. И често получавам отговори като: "А, аз съм си добре така!" или "Той за нищо не ставаше, по-добре ми е така".
Тези отговори всъщност само казват, че тя чувства известно олекотяване от това, че той не е около нея, най-вероятно защото напрежението или скандалите са изчезнали.
Но още не съм срещнала жена, която твърдо да ми заяви с блясък в очите: "Да, много по-щастлива съм да съм разведена и да отглеждам децата си сама".
И може би си една от тези жени, които аз не съм имала честта да срещна още, която е 100% сигурна, че ще е по-щастлива ако се разведе/раздели. Ти знаеш най-добре за себе си и аз уважавам това! В такъв случай ти трябва не коуч, а адвокат и може би друг блог.
Но ако си от другия тип жени, които искат да сграбчат възможността да създадат онова, което желаят във връзката си, следващите няколко точки са за теб - ще ти дадат първите стъпки към това да преминеш през обидата и безсилието и да върнеш връзката си в началните дни.
1. Направи го по-лесно за себе си
Когато имаме малко или никакви удоволствия, животът ни изглежда мрачен и потискащ.
Тогава и сърцата ни са затворени за благородни чувства като благодарност, обич и прошка.
Или както хора, по-мъдри от мен са казали: "Лесно е да простиш, когато си щастлив!".
С други думи, много ще е трудно да простиш, дори и да го искаш с цялото си сърце, ако се чувстваш нещастна в по-голяма част от времето.
Това, което често се случва е, че за да простим, искаме да видим доказателство за това, че нещата ще бъдат различни. Че обидите ще спрат, например, или че няма да има друга изневяра.
Проблемът с този подход е, че поставя в слабата позиция на зависимост. Когато зависиш от неговите действия, за да се чувстваш добре, ти даваш голяма част от силата си на него - което на дългосрочен план е вероятно да те накара да се чувстваш безсилна.
Тъй че, ако ти се иска да върнеш силата си и да оставиш обидата зад гърба си поне за известно време, направи на себе си услугата да си създадеш възможности за наслада и забава ежедневно.
Какво губиш?
Винаги можеш да се върнеш към самосъжалението и депресията в даден момент, когато решиш, че достатъчно време си била щастлива. Но не мисля :)
2. Дай си уважението, което заслужаваш
Когато някой ни нарани е възможно да без да искаме да пропаднем в дупката на ниското самочувствие и самосъжаление. Болката от обидата и безпомощността са убийствена комбинация за достойнството ни.
И повече от всякога, точно тези моменти изискват действия, които заздравяват достойнството, а не го уронват още повече.
Това включва действия като да кажеш "Не мога!" и "Ауч!".
Това включва също да сложим тиксо на устата, когато имаме пориви да критикуваме и да атакуваме обратно, когато се чувстваме застрашени. Какво общо има това с моето достойнство, може би се питаш?
Ако си като мен, сигурно си забелязала, че не се чувстваш много горда от себе си, когато си изпуснеш нервите и излееш насъбран гняв върху мъжа си. Има известно облекчение, особено ако 'си го е заслужил', но факт е, че такъв тип реакции не спомагат да се чувстваш по-горда и по-уверена в дългосрочен план.
Още едно предимство на това да запазиш самообладание в моментите на най-голямо предизвикателство е, че започваш да създаваш култура на уважение в дома си. Което е голяма стъпка напред - уважението е среда, в която всички имат възможността да покажат най-добрата версия на себе си.
Като контраст, критиката и оплакванията създават атмосфера, в която всички се чувстват като жертви, което позволява на най-лошите ни черти да изплуват на повърхността.
Защото всички знаем, че и всеки от нас има добри и не толкова добри черти. Обстановката, в която сме ще стимулира едното или другото.
3. Остави вярата ти да те води
Лесно е да задействаш страховете, когато се фокусираш върху всичко ужасно, което може да се случи в неизвестното бъдеще.
Представи си възможен сценарий за крадец в къщата ти докато си сама. Колкото повече мислите ти са там, толкова по-неспокойна и уплашена ще се почувстваш (дори и да знаеш, че там където живееш е малко вероятно нещо такова да се случи).
И страхът сам по себе си не е нещо, от което трябва да искаме да се предпазим на всяка цена. Всеки страх си има своето място в живота ни и обикновено целта му е да ни предпази от нещо.
Проблемът е в илюзията, че можем да се предпазим от нещо, като се вманиачим с мислите си върху него.
Възможно ли е той да изневерява отново? Или да пие отново?
Разбира се, че е възможно. Можеш ли да го контролираш? Мисля, че знаеш, че не можеш.
Но когато се вманиачаваш да мислиш и премисляш всяко негово действие или дума, по-вероятно е да се докараш до емоционален и ментален срив, отколкото да предотвратиш нова изневяра или напиване.
Мъжът на Нели беше алкохолик с ежедневна консумация на минимум бутилка вино и няколко бири след вечеря. И, цитирам него от едно от интервюта, които той даде няколко години след като Нели беше започнала да прилага уменията за интимност:
"Колкото повече тя ми казваше да спра да пия, толкова повече аз компулсивно пиех".
На кой му е познато това?
И със сигурност, не беше лесно да го вижда всяка вечер да заспива на дивана след поредното си напиване, но избра да се облегне на вярата си вместо на страха си.
Това значеше, че не позволява мисли като например: "Той никога няма да спре!" или "Той дори не се опитва!" да я владеят.. Нели разбра, че тези мисли произлизат от страха и, не от вярата и.
И така, ден след ден, седмица след седмица, тя търсеше доказателства, че мъжът и се справя със зависимостта си и ... резултатите не закъсняха. В един заветен ден той обяви, че пиенето му е неконтролируемо и че ще търси помощ - и така стартира неговото лечение от алкохолизъм. Това беше преди около 2 години - до ден днешен той е трезвен (и е свалил 30 килограма, ми сподели наскоро Нели).
Защото онова, върху което се фокусираш ще се увеличи.
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ ХИЛЯДИ ДРУГИ ЖЕНИ КАТО ТЕБ!
Ако искаш да научиш повече за това как да се почувстваш отново желана, ценена и обожавана от мъжа си, без да се налага да се молиш или изискваш, и дори и всичко между вас да изглежда безнадеждна в момента, присъедини се към нашето мило общество във Facebook Обожаваната Жена.
コメント