Коледните и новогодишните празници за мен са прекрасна възможност да забавя темпото на ежедневието си и да се отдам на блаженството, което идва от това да съм сред любими и близки хора.
Но това не винаги е било така в дома ми!
Преди години, празниците за мен бяха изпълнени и с разочарование, напрежение и чувство на самота. Спомням си една такава Коледа, когато мъжът ми каза, че не му се празнува. Когато гостите дойдоха, той остана по домашните си дрехи, въпреки че всички бяхме облечени празнично - това беше неговият начин да се противопостави на авторитарното ми отношение към него.
Трапезата трябваше да е подредена по точно определен начин.
Храната ТРЯБВАШЕ да е приготвена от МЕН! Задължително! Не беше опция да се доверя да дам тази задача на някой друг, дори и този друг да беше самия Ути Бъчваров!
Аз купувах подаръците - защото трябваше да знам кой какво ще получи, за да няма разочаровани. И също да съм сигурна, че харченето за подаръци ще е разумно.
И така, единствената роля, която оставаше за мъжа ми, е да бъде момче за всичко, което е на мое разположение за заповеди и поръчки. Да тича до магазина за брашно, когато е свършило или да мине с прахосмукачката - това също трябваше да се случи по моя начин - първо да избърше праха, разбира се. Най-вече от него се изискваше да “не ми се мотае из краката” - свива ми се сърцето, като си помисля как се отнасях с мъжа си!
Аз, от своят страна, в периода преди празниците, изглеждах така - забързана и задъхана да свърша всичко, което съм решила, че трябва да се свърши, подвиквайки на всеки, който ми се изпречи на пътя и се осмели да ме изкара от транса ми. Мъжът ми обикновено беше най-близката мишена. Той ми се струваше недопустимо спокоен и нормален, което аз не понасях леко, с оглед на моментното ми нервно-психическото състояние (Че откъде накъде той ще е спокоен и нормален, когато аз съм във вихъра на лудостта си!).
Всичко обикновено кумлинираше минути преди гостите да дойдат, с бясни крясъци на озверяла годзила: “Нали казах да не пипате нищо на масата, докато не седнем всички”, породени от това, че съм забелязала липсващо парче луканка в една от чиниите. След тези крясъци, никой вече не смее да мръдне в къщи - всички са парализирани от страх да не изпадна в истеричен плач,крещейки, че всичко лежи на мен в тази къща и никой не уважава труда ми. Истинска история!
Гостите звънят, аз изпращам мъжа ми да отвори, защото се крия в банята, за да се успокоя. Остатъка от празника аз съм изморена, леко раздразнена, въпреки, че се опитвам да се правя на весела. Но най-вече се забелязва, че избягвам всячески мъжа ми, защото вината е негова, разбира се!
Атмосферата не беше празнична, въпреки че трапезата е перфектна, храната беше домашно приготвена, къщата блестеше от чистота и подаръците бяха чудесни.
Когато реших, че не си струва да загубя сплотеността и уюта по празниците в името на това всичко да бъде перфектно и по-моя тертип, реших да направя няколко промени в подхода си около празничните дни.
С тези промени се чувствам отпочинала и щастлива и … мога да отворя вратата на гостите с усмивка. Атмосферата вкъщи е приятна и всички са спокойни, аз се забавлявам. И се случва мъжът ми да ме прегърне през кръста изненадващо, за да изиграем един бърз блус, а децата да се мушкат между краката ни. Атмосфератау дома е истински празнична, въпреки липсващите парчета луканка по масата.
Ако и ти имаш тенденцията да се превръщаш в озверяла годзила по празниците, както аз правех, и искаш да бъдеш различна тази година, ето няколко от най-ефикасните ми анти-годзила препоръки.
1. Получавай помощ грациозно
Ако си като мен, може да е предизвикателство да получаваш помощ грациозно. Аз смятах, че рискувам да изглеждам некомпетентна и неспособна, ако приема помощ. Затова когато гостите ми предлагаха да ми помогнат с изчистването на масата след партито, аз отговарях с: “Ох, няма нужда! Ще се оправя!”
Не само, че изпусках възможност за хубаво, сплотяващо време с приятели, докато почистваме заедно, но и си спестявах възможността да се почувствам подкрепена.
Миналата седмица бяхме на гости на наше приятелско семейство. Жената не е грациозен получател. Тя отхвърли моето предложение да и помогна със слагането на масата и след това с почистването и направи всичко сама.
Беше видимо неспокойна на масата, подскачаше от време на време да донесе или отнесе нещо и не успя да бъде част от приятния разговор, който останалите на масата имахме. Моментите, в които беше на масата с нас, изглеждаше уморена и откъсната от разговора. Не изглеждаше, че се забавлява въобще!
Искам ти да се насладиш на празничните трапези и разговорите. Истински да се насладиш!
За това те каня като чуеш въпроса: “С какво да ти помогна?”, да благодариш за желанието им и да им кажеш с какво могат да ти помогнат. Може би това е да изчистите заедно след партито, може да е да сложат приборите и чиниите по масата или е да ти помогнат със сервирането на десертите.
Получи грациозно офертата им за помощ като им кажеш как да ти помогнат. И забележи колко са щастливи хората да ти дадат тази помощ. Също забележи колко по-спокойна и по-щастлива се чувстваш ти, че не си сама в кухнята.
2. Отдели време за свое удоволствие
Организацията на новогодишните и коледните празненства може да бъде изморяващо начинание. Когато си робувала няколко дни да готвиш, чистиш и опаковаш подаръци, вероятно е да си изтощена по време на самия празник.
Аз знам, че когато съм изтощена ми е трудно да се насладя на красотата около мен, трудно ми е да оценя какво имам (докато не подремна, за да ми се изчисти съзнанието). И често се чудех защо се чувствам неудовлетворена по време на празниците, а и след това.
Сега знам - за да мога да се насладя на празниците, трябва да съм отпочинала.
Тези дни си нареждам така нещата, че да имам паузи по време на организацията, през които правя неща за себе си. Правя неща за собствено удоволствие, които ме карат да се чувствам спокойна и щастлива.
Това може да е чаша кафе със списание между готвенето. Или пък вана преди да дойдат гостите. Разходка в природа също ми действа зареждащо, когато съм изморена.
Така мога да съм най-добрата версия на себе си за семейството си и гостите си. Защото аз смятам, че го заслужават!
3. Знай лимитите си
Супер жена ли си?
Аз смятах, че съм. И се гордеех с това, че мога да се справям сама.
За да заслужа титлата си “Супер-жена”, се нагърбвах с повече, отколкото физически можех. И ставах раздразнителна и заядлива, защото се чувствах преуморена и неоценена.
Когато започнах да признавам, че денят ми, като на всички други хора, има ограничен брой часове и че този брой часове е същия дори и през празничните дни, ми стана ясно, че има неща, които няма да мога да свърша (без да се превърна в годзила).
Когато си направя честната равносметка какво наистина е във възможностите ми, може да се окаже, че не е чак толкова належащо да са изчистени паяжините в цялата къща за Коледа. Също може да се окаже, че светът няма да спре да се върти, ако не направя собственоръчно всяка гозба за празниците - местните ресторанти и сладкарници са насреща.
Когато призная лимите си, ставам по-добра към себе си и към останали около мен. Защото съм готова да призная и техните човешки ограничения - което мъжът ми усеща като приемане и обич от моя страна.
4. Поискай помощ по начин, който вдъхновява.
Това не е да го молиш учтиво да ти помогне, въпреки, че знам, че това е, което ни учат от малки. Да давам задачи на мъжа ми “учтиво” може да проработи няколко пъти, ако той е в особено добро разположение на духа, но след това започва да изглежда малко като диктатура. Което е разбираемо, кой иска да се чувства като момче за всичко на Изпълнителен Директор Мила?
Със сигурност можеш да помолиш за помощ както кажеш нещо от сорта на: “Би ли ми помогнал да вкараме елхата вътре?”. Не е престъпление.
Но жена, която се налага да “моли” мъжа си за услуги често, най-вероятно е влязла в ролята на Изпълнителен Директор. Така че, ако той се противи да ти помага или го прави неохотно, е време за равносметка.
В деня на партито за моя рожден ден, аз се чувства неспокойна, защото не бях още купила напитките, имах уговорка за фризьор, а къщата беше хаос. И ми изглеждаше невъзможно да успея с всичко.
Когато споделих на мъжа ми, че се чувствам притеснена, че няма да успея с всичко, той веднага видя възможност да влезе в ролята на мои герой, като ми каза, че той ще изчисти къщата и че ще подготви масата с напитките. Всичко, което остана за мен бе да се насладя на фризьора и на път обратно да купя напитки за партито. Почувствах се обичана и подкрепяна.
И това не е случайност. Винаги, когато подходя с уязвимост като споделя притеснение, страх или някакъв проблем с него, той никога не е пропуснал да намери решение. Никога!
Така всеки път, когато подходя с уязвимост вместо да му нареждам, се чувствам като обожавана жена, а той като моят рицар на бял кон! В тези моменти, любовта и тръпката между нас са несравними.
Искам това за теб и за всяка жена в България!
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ ХИЛЯДИ ДРУГИ ЖЕНИ КАТО ТЕБ!
Ако искаш да научиш повече за това как да се почувстваш отново желана, ценена и обожавана от мъжа си, без да се налага да се молиш или изискваш, и дори и всичко между вас да изглежда безнадеждна в момента, присъедини се към нашето мило общество във Facebook Обожаваната Жена.
Страхотна публикация! Много ценни съвети. Благодаря!