top of page
Търсене

3 начина да подобрим комуникацията с мъжа си

Актуализирано: 3.03.2022 г.



Всички знаем, че комуникацията е основна в една връзка. И ако си като мен, предполагам си опитала много различни начини да комуникираш с мъжа си, за да те разбере. И предполагам, и при теб, може би се е случвало да споделиш нещо с него най-добронамерено, но вместо отговор да получиш разък коментар, обида, а понякога може да не получиш … мълчание..


Или може би ти се е случвало просто да искаш да поговорите за някакъв ваш проблем, за да намерите решението заедно. Но вместо нормален разговор, всичко, което получаваш е отбранителност от негова страна, въпреки че ти не го нападаш или обвиняваш.


Или пък да го помолиш да ти помогне с нещо, като например да изхвърли боклука или да премести нещо тежко, но искането ти да остане като глас в пустиня. Може би ти се е случвало да споделиш чувствата си, а отговорът да не е разбиране, а игнориране или, още по-лошо, пренебрежение. Ако си била в някоя от тези ситуации, не си единствена. Аз съм била във всяка една от тях, без изключение, и то неведнъж .


В такива моменти е лесно да се почувстваш наранена и дори обезсърчена . И може би си мислиш,че щом комуникацията между вас така куца, какво би било бъдещето на връзката ви? Разбирам те! И аз се чувствах така!


И добрите новина са, че комуникацията между вас може да се подобри и има начини, с които да го накараш да те изслуша, разбере и дори поеме инициатива да ти даде това, което искаш.


Тайната е да знаеш какъв е езикът, които трябва да използваш, за да комуникираш с него. Ако си на почивка в Швеция, не би настоявала хората там да те разбират, когато им говориш на български, нали? Най-вероятно би променила подхода си, може би малко шведски или английски? Това би бил по-ефективният начин да разговаряш с хората в Швеция, ако искаш да те разберат. Нали? Същото е и мъжа ти.


Начин 1: Замени критиката с благодарност


В миналото аз често исках да споделя с мъжа ми, че някои негови действия или бездействия не бяха ок за мен, не ми изглеждаха нормални като цяло. Как примерно това, че си оставя използваната чинията на плота на мивката, вместо да я измие или сложи в миялната. Или, че се прибира често намръщен и се занимава с телефона си по-цяла вечер, вместо да отдели време за нас или нещо по-конструктивно.


И като логично мислеща жена смятах, че като адресирам проблема директно към него, той ще ме чуе и ще вземе мерки. Тоест, ще си измие чинията след ядене, или ще прекарва повече време с мен и децата вечер, или че ще почисти офиса си - не може да не иска чист офис, нали така. Като възрастни хора, не би следвало да не можем да се разберем за такива елементарни неща. Още повече, че той самият ми е казвал, че трябва да му казвам когато нещо ме тормози, а не да си мълча.


И точно това е, което правех! Примерно, най-мило го молех да си прибере чинията след като я е използвал. Тогава, защо не получавах резултатите, които очаквах?


Аз заключих, че той просто не може да удържи на обещанията си. Което беше фрустриращо и плашещо за мен. Ако не може да удържи на обещанието си за нещо толкова елементарно, как мога да му вярвам за големите неща, мислех аз.


Аз бях разочарована, дори ядосана понякога, а той изглеждаше все по-малко ангажиран и ентусиазиран да направи това, което го моля. Дистанцията между нас растеше и не знаех защо.


Не знаех, че в на пръв поглед миловидното ми искане да си прибере чинията, се криеше всъщност критика. Че като го “молех”, тоест напомнях му, да си прибере чинията, всъщност му заявявах, с подтекст, “Ти си неподреден!”. С добавянето на “Колко пъти да повторя?” беше подтекст на “Не мога да разчитам на теб!”


Критиката е неефективна в това да мотивира някой да ни даде това, което желаем от него. Всъщност има обратния ефект - критиката може толкова да демотивира, че човек може да реши да не направи нещо, дори и да иска всъщност да го направи. Тогава ни се струва, че прави на инат. Не защото той просто си е такъв, а защото всички хора са такива, това е характеристика на човешката натура. Всеки човек, рано или късно, би се отдалечил от някой, който често го криткува.


Ако ти се струва, че молбите ти остават като глас в пустиня, или че мъжът ти не може да удържи на елементарно обещание, или ти прави напук, пробвай да наблюдаваш как се обръщаш когато искаш нещо от него. Какъв език използваш? И ако това е езикът на критиката, той едва ли го разбира.


Предлагам ти да го замениш с езика на Благодарността. Намери онези неща, за които си му благодарна и му го кажи. Тъй като онова, върху което се фокусираме се увеличава, когато се фокусираш върху нещата, с които той допринася за благополучието на теб и семейството ти,това ще се увеличи. Преди да се усетиш, той доброволно ще заеме да почисти цялата маса след вечеря или да те заведе на кино. Говоря от опит.


Начин 2: Изслушвай


Когато мислиш за комуникация, какво ти се върти в главата? Много от нас свързват комуникацията с “говорене” и е лесно да забравим за елемента на слушане. Как би оценила твоята способност да изслушваш?

Ако когато го слушаш да ти разказва за случка от работата, а в същото време си заета с това, как да отговориш, той ще усети. Това, което чете в изражението на лицето ти е “неуважение”. А уважението е това, което той най-много иска от теб.

Спомням си, една вечер в недалечното минало, когато мъжът ми ми разказваше за някаква случка от работата си докато аз подреждах чиниите в миялната. Историята беше дълга и аз бях изпуснала смисъла и без да се замислям, направих коментар за един от колегите, които той беше споменал. Мъжът ми избухна и каза: “Ти не си разбрала и дума от това, което се опитвам да ти кажа”.

Понеже не внимавах в това, което ми разказваше, бях пропуснала това, че искаше да ми каже за сделка, която той беше сключил, след като веднъж споразумението с клиента му беше пропаднало.

Той беше горд, че беше успял да намери начин да достави това, което клиентът му очакваше и в крайна сметка беше спечелил сделката. Голям успех и гордост за него. А аз понеже не слушах, коментарът ми беше толкова “неактуален”, че той беше разбрал моято незинтересованост.


Неудобно ми е да си призная понякога, за неуважението, което проявявах, когато мъжът ми говореше с мен. Освен това бях готова да давам мнението си, попитана или непопитана, да се занимавам да решавам неговите проблеми, пак поканена или непоканена, и да давам полезни съвети. Това беше моето разбиране за комуникация. И не е случайно, че мъжът ми беше спрял да ми споделя.


Това, че не бях добър слушател, го отблъскваше от мен, тласкайки го към телефона или други източници на внимание, където се чувстваше изслушван и уважаван.

Ако и в твоята връзка го има този симптом на липса на комуникация от негова страна, може да е време да започнеш да забелязваш как се справяш като “слушател” в разговорите с мъжа ти.


Ако искаш и си готова да повдигнеш културата на връзката ти като вкараш малко уважение, те каня да експериментираш с “Разбирам!” или “Разбирам те!” Може да ти се стори като предизвикателство, да се облегнеш на тази фраза, ако си като влязла в ролята на уикипидия - тоест, даваш мнението си и предлагаш помощ и съвети, без да си поканена.


Но когато преодолееш дискомфорта от това да не използваш такава контролираща комуникация , ще се почувстваш облекчена - просто да слушаш без да ти се налага да се съгласяваш или да не се съгласяваш. Когато ти започнеш да слушаш внимателно, той, като твое огледало, ще започне също да слуша внимателно.


Когато преди няколко дни бяхме тръгнали на разходка с децата, аз исках да го комбинирам с това да се видя с приятелка и нейното семейство. Мъжът ми каза, че това ще ни отнеме много време и не може да стане. Аз казах, “Разбирам!” и допълних: “Много ми се искаше да се видя с приятелката ми”. Тогава той каза: “Разбирам те!”, може да отидем след разходката да я видиш”.


Има нещо вълшебно в това просто да слушаш, без да коментираш или да даваш съвет, като валидираш с “Разбирам те!”. Когато аз чуя “Разбирам те!” от мъжа ми, се чувствам чута. Същото се случва и когато той чуе от мен: “Разбирам те!”.

Чудя се какво би се случило с комуникацията между теб и мъжа ти, ако започнеш да слушаш с внимание онова, което ти споделя?


Начин 3: Замени оплакванията с желания, които вдъхновяват


Ако ти се струва, че всичко в дома ви лежи на теб и няма никаква инициатива от негова страна, възможно е да не знаеш, но може би използваш оплаквания, когато комуникираш с него. Аз примерно казвах: “От кога не сме излизали заедно на кино.” или “Тоалетната е ужасно мръсна”. Тези оплаквания съответно бяха придружени с намръщено или погнусено лице, което никак не е мотивиращо.


Съответно, мъжът ми реагираше на искания изказани така, с “игнор”. Което пък от своя страна ме караше да се оплаквам още повече, а той още повече да ме игнорира. Беше вбесяващо. Единственият начин да го “стимулирам” да ми помогне с някое домашно задължение беше да вдигна световен скандал. Последван от седмици студена война и живот като съквартиранти.


И може би си мислиш: Аз не се оплаквам!


И аз не мислех, че се оплаквам. Това, което смятах е, че съм искрена и казвам нещата, такива каквито са. “Тоалетната е мръсна” - това не беше оплакване, спорех аз, това беше факт. Може би да, но това, което не отчитах в такъв вид комуникация беше, че мъжът ми просто не можеше да чуе оплакванията ми.


Аз съм забелязала, че мъжът ми има някаква вродена защитна система в себе си, която му позволява да “изключи” в момента, в който ме чуе да се оплаквам. Сякаш започвам да разговарям на чужд език, и той чува звуци, но не и смисъла на онова, което казвам. Единственото, което беше пределно ясно, е това, че аз не бях доволна и щастлива. И понеже дали аз съм щастлива и доволна е за него един от най-важните индикатори за това, колко успешен е като мъж, той определено не се чувстваше като успял.


И така, малко по малко, започна да ми става ясно защо мъжът ми ме игнорираше толкова често. Изведнъж започна да ми се струва по-малко изненадващо и разбираемо. Аз използвах езика на “оплакването” да комуникирам с него за нещата, които искам. Оплакванията са още един невероятно неефективен начин да получим онова, което искаме. Те не вдъхновяват хората около нас да искат да ни дадат онова, което желаем. Напротив, отблъскват и демотивират.


Освен това, когато се оплакваме, самите ние се чувстваме зле, не е ли така? Чувстваме се като жертви на обвстоятелствата и неспособни да променим нещата. Способността ни да се насладим на живота намалява значително. Изследванията показват, че хората, които се оплакват често имат 2-3 пъти по-голям риск да имат безпокойство и депресия. И понеже онова, върху което се фокусираме се увеличава, нещата, от които се оплакваме също се увеличат - тоест ще имаме повече неща, за които да се оплакваме.


От която и страна да го погледем, с оплаквания не печелим, само губим.

Каква е алтернативата? Пробвай следното: вместо да се оплакваш, пробвай да кажеш какво искаш. Когато комуникираш използвайки желанията си вместо оплаквания, е по-вероятно мъжът ти да регистрира думите ти и ще е много по-склонен да ти даде онова, което искаш. Тогава започва да те чува и тогава ти започваш да получаваш онова, което желаеш.


С тези няколко стъпки можеш за кратко време да направиш комуникацията между вас много по-ефективна. Ще се радвам да чуя какви резултати си постигнала!


 

И НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА СЕ ВКЛЮЧИШ В МОЯТА БЕЗПЛАТНА FACEBOOK ГРУПА.

Ако искаш да се присъединиш към мен и много други жени, които се интересуват от това да имат сплотени невероятни връзки с мъжете си, не забравяй да кликнеш тук, за да се присъединиш към моята безплатна скрита Facebook група Обожаваната Жена.


 

5494 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentários


Post: Blog2 Post
bottom of page