Кой не се е карал, не е спорил или не се е възмущавал от подхода на мъжа си към децата?
Аз!
Неудобно ми е да си призная, че някога нямах доверие в родителските способности на мъжа ми. Подхода му към двете ни нежни момичета ми се струваше груб, твърде авторитарен и строг - като в казарма.
Аз, разбира се, си мислех, че това е недостатък на мъжа ми. И бях учудена да разбера, че болшинството от жените мислят като мен, че родителските умения на мъжете им са по-скоро слабо място отколкото тяхна сила.
Мъжът ми беше толкова стресиран от възможните ми реакции, че беше стигнал до крайни действия - да ми се обажда да ме пита с какво да храни детето (тогава имахме само първородната ни дъщеря), как да я облече или как да сложи памперса.
Аз се чувствах всемогъща и важна, но в същото време, се дразнех, че нямам мъж, който да може да се справи без да ми се обажда за всеки детайл около отглеждането на детето. Като резултат, не чувствах възхищение и привличане към него.
И ако си мислиш: "Не, това не се отнася за мен! Аз ценя подхода на мъжа ми!", но всъщност вие често се карате, спорите или има напрежение относно въпроси свързани с децата. Или често получаваш телефонни обаждания, както аз получавах в миналото, вероятно е, без да искаш, да му изпращaш обратните сигнали.
Може би правиш леки забележки или даваш идеи как да ги сложи да спят, да им направи обяд или как да разговаря с тях.
Или заставаш между него и децата, за да предотвратиш надигаща се караница.
А може би неусетно се нагърбваш с всички отговорности около децата (за да си сигурна, че всичко ще се случи както трябва).
Всички тези примери са сигурен знак, че не вярваш, че той е добър баща.
Да нямаш доверие в способностите му да бъде добър баща на децата ви е неуважителен и той ще се отдръпне от теб. Може да стане по-груб или дори напълно да изгуби ентусиазма си да бъде въвлечен в заниманията и отговорностите около децата.
Така и ти, като и аз в миналото, се обричаш на самота и стрес.
И сигурно се чудиш как да не правиш забележки или напомняш когато виждаш, че ако не го направиш, нещата тръгват по наклонената плоскост надолу - детето ти най-вероятно ще закъснява за училище постоянно, или ще яде само пица.
Разбирам те! И за мен отпускането на контрола върху нещата около децата беше особено трудно, защото страховете свързани с децата ми бяха особено големи.
Но като всичко, което изисква усилия, преимуществата на отпускането на контрола сe разпростират на няколко нива.
Като за начало, в момента имам непоколебима увереност, че мъжът ми е повече от способен да възпитава и да се грижи за децата ни.
Той се включва наравно в отговорностите за тях, като водене на училище, водене на плуване, подбор на училища, готвене, лягане и т.н. Той дори им купува понякога дрехи и обувки. Тоес, не всичко лежи на мен, което ми дава време за нещата, които ме правят щастлива.
Когато той се грижи изцяло за тях (в случаите, когато аз пътувам), обажданията не са да ме пита какво да им даде да ядат или с какво да ги облече. Сега се чуваме, защото си липсваме - за да си разкажем за хубавите неща, които са ни се случили.
Споровете, караниците и скандалите ги няма - в домът ни цари спокойствие и хармония.
И ако в момента всичко това ти звучи теоретично невъзможно, не се предавай. Ето три от нещата, с които можеш да започнеш, за да видиш резултати бързо.
1. Остави го той да бъде баща на децата ви.
Това означава, че трябва да приемеш неговия подход за възпитание, дори и той да е много по-различен от твоя.
Сигурна съм, че искаш децата ти да имат майка и баща, а не две майки, нали така?
Забележи, че когато настояваш той да действа спрямо твоите възпитателни разбирания и подходи, правиш точно това.
Тогава децата ти нямат да имат баща и ти най-вероятно ще трябва да запълниш дупката. И най-добрата майка не може да е задоволителен баща, да не говорим за огромния товар, който това би било за теб.
Тук е мястото да се облегнеш на вярата си, че той знае какво прави. Дори и ти да си тази, която се образовала по въпроса за това как да възпитаваме правилно детето си, и да виждаш, че той прави всичко обратно на това, което пишат в книгите.
Защото ако се облегнеш на страха си и се опиташ да елиминираш мъжкия подход, ще се върнеш към караниците, споровете и ще лишиш децата си от бащинство. А себе си от равноправен партньор.
И сигурно си мислиш: "Е, то хубаво да го оставя да е баща, но това значи ли, че трябва да мълча когато виждам, че не е прав с децата или че не се старае достатъчно?"
И също сигурно знаеш, че отговорът е "Не!". Това, което правим тук е обратното на подтискането и преглъщането на емоциите.
Ето какво би могла да направиш вместо да мълчиш.
2. Фокусирай се върху онова, което прави добре, а не върху онова, което не прави добре.
Аз съм сигурна, че има много неща, които би предпочела той да прави другояче с децата ви. И може би си му ги казвала.
Постояна промяна не си видяла, нали?
Това е защото никой не се е променил, защото някой друг му е казал, че трябва да се промени. Хората се променят, когато има вътрешната мотивация да го направят, а не защото някой им повтаря, дудне и изисква от тях - това е най-сигурния начин да демотивираш някой да иска да направи промяна.
Ако хората се променяха по този начин, нямаше да има пушачи, хора с наднормено тегло, високо кръвно, зависимости и т.н..
Но нещо магическо се случва, когато имам висока оценка и вяра в способностите на мъжа ми. Тогава, той иска да е по-добър баща.
Когато забелязвам и му благодаря, че води децата на училище всяка сутрин, вместо да му натяквам, че им повишава тон, той е горд и уверен, че оценявам усилията му. Тогава енергията, която му е трябвала, за да се защитава от нападките ми, влиза в употреба за други важни неща като рефлектиране и растеж.
Още повече, когато си поставя за цел да търся онова, което той прави добре, вместо да се фокусирам върху фаловете му, се чувствам спокойна и уверена. Защото виждам, че наистина имам мъж, който е добър баща на децата ми.
Така става по-лесно да се облегна на вярата си, отколкото на страха си.
3. Излез от тяхната връзка
Не бъди третото колело във връзката на мъжа ти с детето/ децата ви.
Има една поговорка: "Който стои между мъж и жена, губи"
Същото важи и тук: "Който стои между баща и децата му, губи"
Аз не се бях замисляла как се чувстваха децата ми, когато критикувах баща им в тяхно просъствие.
Никоя майка не желае да се озове с тийнейджъри, които нямат уважение към баща си. А ние моделираме, несъзнателно, чрез критики, контрол и липса на доверие, точно това.
Дай му възможност да развие своя връзка с детето/децата ви. Това може да значи, че ако досега са разчитали изцяло на теб, ще има период , в който нещата може да са малко турболетни.Но това ще мине и нова култура на уважение и разбирателство ще започне да преобладава в дома ви.
Няма по-голяма радост да видя обичта и топлотата във връзката на дъщери ми с баща им! И уважението, което имат към него, ми дава спокойствието, че не всички решения и отговорности лежат върху моите плещи. И все още съм в недоумение, че с една дума може да ги накара да си оправят стаята, без споразумения и увещания - това е неговата супер сила.
Това чувство е несравнимо с никоя краткотрайна илюзия за контрол и власт, която мога да получа, когато се опитвам да държа всичко в моите ръце.
Съкрушително да е знаеш, че и ти може би допринасш за обидите и раздорте у дома. И изисква определена доза кураж да го признаеш. На мен ми трябваха няколко години да си отворя очите за разрушителния ефект, който имаха моите намеси в отношенията на децата ми и баща им.
Когато събереш сили да направиш първите стъпки, вече си на път към точно онова, което искаш - партньорство, взаимност и уважение във връзката и семейството си.
Нека тази визия бъде твоята водеща светлина по пътя.
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ ХИЛЯДИ ДРУГИ ЖЕНИ КАТО ТЕБ!
Ако искаш да научиш повече за това как да се почувстваш отново желана, ценена и обожавана от мъжа си, без да се налага да се молиш или изискваш, и дори и всичко между вас да изглежда безнадеждна в момента, присъедини се към нашето мило общество във Facebook Обожаваната Жена.