Ако си като мен, сигурно си забелязала, че повечето конфликти между теб и мъжа ти започват от нещо дребно. Например, сутринта в петък, когато вече си на края на силите си от работната седмица, но си станала рано отново, да приготвиш децата за училище, да направиш закуска …. всичко е готово, сега е твой ред да се облечеш и приготвиш за работа … точно в този момент чуваш:
“Защо децата са облечени така?”, което на теб ти прозвучава като критика, че са облечени неподходящо. Ти отвръщаш саркастично: “Защо не ги облечеш ти, като можеш по-добре?”.
Преди да сте се усетили, обидни реплика хвърчат напред- назад, обстановката става толкова нажежена, че децата залягат на земята, за да не получат някой “удар” погрешка.
Усещате се! Спирате! Настъпва ледено студена тишина. Дори децата шептят. Всички тръгват за работа/училище намусени и изнервени. Целият ден върви някак крив.
После си мислиш: “Що за глупост беше това, за каква глупост се скарахме?”.
Вечерта се прибираш, ледената студенина все още виси във въздуха. Чувстваш се самотна, очакваш той да дойде при теб и да каже, че съжалява, но това не се случва. Студенината продължава дни, седмици.
Накрая той прави опит да те прегърне, но ти вече си толкова обидена, че му е отнело толкова време да направи тази стъпка, че отговаряш на тази прегръдка хладно. Той ти казва: “Защо си такава сега?” … и ето го и началото на следващия конфликт. Въпрос на време е нещата да ескалират отново …
Чувстваш, че конфликтите са изтощаващи, източват енергия ти, която би могла да инвестираш в по-приятни неща. Най-вече се чувстваш виновна към децата, защото те най-малко заслужават да трябва да са между вас двамата. Знаеш, че не заслужават да живеят в дом, в който има напрежение.
Искаш да имаш спокойствие и да се чувстваш уверена във връзката си, но не знаеш какво повече да направиш.
Знам, ужасно е!
Когато ние с мъжа ми бяхме влезли в този цикъл, качеството на живота ми беше драстично намалено. Децата ни бяха стресирани. В рaботата не се чувствах на ниво, защото често ходех там ядосана и изнервена. А в свободното си време, вместо да се забавлявам, обикновено се отдавах на дълбокомислени размисли или се оплаквах подробно от мъжа ми на всеки, който беше готов да слуша.
Забавно, а?!?
Не , не беше забавано. И знаех, че не мога да продължавам така. Мислех си: “Ако той просто спре да прави тези ненужни коментари, всико би било ок!”
Наистина, можех да изчакам той да спре да прави коментари или да го заставя да спре да прави коментари като залепя устата му с тиксо.
Или можех да спра конфликтите в зародиша им като реагирам по различен начин ...
за да запазя достойнството си. Аз избрах втория подход!
Ето три от най-ефикасните начини, с които успях да прекъсна порочния цикъл на конфликт в дома си
1. Дай си възможността да виждаш нещата с яснота
Случвало ли ти се е да чуеш нещо като критично, а само след няколко дни, да не ти се струва вече критично и дори се чудиш защо си реагирала толкова остро?
При мен разликата между това дали ще приема нещо, което мъжът ми казва като лична обида и покана за война, или ще го видя като нещо, на което можем да се посмеем двамата, зависи от това как се чувствам в този определен момент.
Когато съм отпочинала, радостна и доволна от живота си, съм много по-способна да устоя на поканата за война. Да я отмина грациозно, оставяйки бележка “Няма да присъствам!”.
Тогава не реагирам инстинктивно или по навик. Тогава мога да направя съзнателен избор за това как да реагирам, с оглед на онова, което искам като резултат. Обикновено изборът е между “Да си кажа онова, което ми е на езика пък каквото ще да става после!” и “Да реагирам по начин, който ще запази уважението и мирът в дома ми”. Изборът за мен е ясен!
Затова, да се погрижа за това да съм доволна и радостна, е най-ефективният начин да деескалирам конфликти в зародиша им.
Правейки 3 неща всекидневно за собствено удоволствие е обикновено това, което ми позволява да мина през деня си в доволно и радостно състояние. 3 неща, които могат да включат например кратка разходка в обедната почивка, или кафе с приятелка, или да се взема вана вечерта. Това е неотмената първа стъпка за това да имам интимност и близост с мъжа ми и всички около мен.
И ако се питаш: “Как да съм доволна и радостна, когато проблемите с мъжа ми ме правят недоволна и нещастна?”
Каня те да си зададеш друг въпрос: “Как искаш да постигнеш спокойна и щастлива връзка с мъжа си, когато ти си неспокойна и нещастна?”
Само щастливите хора имат щастливи връзки!
2. Опитай да устоиш на желанието да” лапнеш въдицата”
Това, което имам предвид, е да устоиш да отговориш по стария начин, което със сигурност ще доведе до конфликт.
Колата на мъжът ка Кали беше на поправка, а на сутринта той трябваше да закара дъщеря им на кандидатстудентски изпит. Когато предишната вечер той я попита как ще я закарат до изпита без кола, Кали инстинктивно поиска да реагира както обикновенно: тоест, да даде мнението си за това как да решат проблема. Което често беше срещнато с критика и някакво друго предложение от негова страна, оставяйки Кали обидена и сконфузена - “Защо въобще ме питаш тогава?”
Но Кали знаеше, че не иска да танцува този танц вече. Тя беше решила да не “лапва въдицата” и да се впуска да дава решения за неща, които той можеше да реши сам. И затова тя решо да отговори с простото: “Не знам”!.
Това, което последва, беше вълшебно. Той сподели как би могъл да вземе колата на брат си или да отиде с такси. Кали продължи да слуша спокойно без да се намесва, докато той размишляваше на глас кой е най-удачният вариант. И накрая заключи, че най-лесно би било да отидат с такси.
Без найната намеса, той се почувства уважаван, а тя спокойна, че има мъж, който може да вземе решения. И най-важното, тя избегна риска от потенциален конфликт и интимността между тях беше непокътната.
3. Накарай го да се държи с теб с уважение
"Как?", може би се питаш?
Като първо ти проявиш уважение към него.
Това не значи да се съгласяваш или да мълчиш, когато те обижда.
Да го уважаваш значи да му вярваш и да очакваш най-доброто от него. Означава, че когато чуеш: “Зашо децата са облечени така?”, не заключваш автоматично, че това е въпрос с цел критика, насочена към теб.
Дори и неговото мнение да е, че децата са неподходящо облечени за деня, ти не го приемаш лично и не връщаш жеста с някаква ядлива или критина реплика обратно. Тези реакции само подклаждат конфликта, което е нещо, което ти искаш да предотвратиш.
Можеш да заместиш всяка неуважителна реплика, която ти изскача в главата в този момент, с ужавителното: “Разбирам те!”.
“Разбирам те!” го обезоръжава, защото той не вижда вече агресивен опонент срещу себе си. Той сега вижда жената, която уважава мисленето му и му вярва.
Така не ти се налага да изискваш уважение, той сам ще иска да ти го даде.
И не само спираш конфликта на момента, но и запазваш достойнството си, с което увереността и самочувствието ти растат!
ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ ХИЛЯДИ ДРУГИ ЖЕНИ КАТО ТЕБ!
Ако искаш да научиш повече за това как да се почувстваш отново желана, ценена и обожавана от мъжа си, без да се налага да се молиш или изискваш, и дори и всичко между вас да изглежда безнадеждна в момента, присъедини се към нашето мило общество във Facebook Обожаваната Жена.
Comments