Повечет
о жени си мислят, че като помагат на мъжете си, така ще се сближат. Но реалността е, че така само създават дистанция, защото мъжете им се чувстват подценени.
Ако си като мен, сигурно си отговорна и всеотдайна жена, за която е важно хората около нея да са добре. И сигурно има част от теб, която се чувства отговорна за това хората около теб да са добре. Или може би си чувствителна и настроенията околните имат пряк ефект върху твоето емоционално състояние.
И когато е очевидно, че мъжът ти не се справя сам с лошото настроение или избухливостта си, или със зависимостта си към алкохола, или не си взима хапчетата за кръвно, напълно нормално е да искаш да му помогнеш. Това е инстинкт, това е начинът да покажеш обичта и подкрепата си към него.
Аз, например, когато виждах мъжът ми да се прибира от работа умърлушен и нещастен, исках просто да разкаже какво се е случило, за да му помогна да го разрешим. “Това е партньорството и бракът” - си мислех аз. Това беше равносилно на близост и сплотеност за мен.
А той реагираше на моите добронамерени опити с грубост и пренебрежение. Имах чувството, че насреща си имах тийнейджър, който искаше да каже нещо контриращо на всяко мое изречение. Поведението му беше абсолютно неразбираемо за мен. Близост определено нямаше.
Неразбираемо беше, защото тогава не знаех един малко известен факт: това, че ‘услужлива”, в речника на мъжа ми бе равносилно на “неуважителна”. Въпреки че реакциите му ми го показваха ежедневно, аз не ги свързвах с някаква липса на уважение от моя страна.
Но когато погледнах нещата от неговата перспектива на “услужлива”=”неуважителна”, започна да ми става ясно защо той се инатеше като магаре на мост на всяко мое предложение. Държах се като негова майка, а не като любима. Не беше случайно, че сексуалният ни живот беше замрял напълно.
След като спрях да предлагам помощта и съветите си, а вместо това се фокусирах да му покажа, че вярвам в него и способностите му, изведнъж грубостта му към мен изчезна. Той се почувства уважваван, а това беше кислородът, който му трябваше, за да разреши проблемите си.
И съвсем неочаквано, той започна да търси по-често компанията ми и да споделя в детайли за деня си и нещата, които го тревожат. Аз се превърнах в неговото топло място, където може да отдъхне и събере сили да се бори с предизвикателствата . От тази позиция бях много по-пълноценна подкрепа на мъжа си.
Ако искаш да си подкрепа на мъжа си в трудни моменти, по-долу са три начина да му помогнеш … правилно. Така че наистина да има ефект и без да плащаш високата цена на изгубената близост между вас.
1.Дай му пространство!
Може би мъжът ти се бори с някакъв психологически проблем , като например депресия, или някаква зависимост. Или може би той има предизвикателства в работата или бизнеса. Каквото и да е на дневен ред за него, ако не е дошъл при теб с някакво конкретно искане, е по-добре ти да инвестираш вниманието и енергията си в нещо друго.
Ако ти е трудно да спреш да питаш, сложи си тиксо на устата. Няколко пласта, ако е нужно!
Когато се намесваш без да си поканена, това, което той чува е: “ти си неспособен да се справиш сам” - което е критика. Никой не се е променил и не е
станал по-способен от критика.
И когато си спестиш критиката към него, ти запазваш интимността между вас, което има голямо значение за атмосферата във връзката ви.
“Но той е този, който идва при мен и търси мнението и съветите ми!”, може би си мислиш. Дори и да е така, помисли за опцията да му дадеш пространството да намери решение за това, пред което е изправен,но да го направи сам.
Магически неща се случват чрез вакуума на неяснотата и когато човек е принуден да мине през неудобството да вземе свое собствено решение. Когато му дадеш пространство, не само, че ще го видиш да се развива, но и ти ще имаш повече време на разположение за себе си.
Ето за какво би могла да използваш времето и енергията си, когато си свободна.
2.Прави неща за собствена наслада!
Да правиш неща за собствена наслада, докато той се измъчва, може да ти прозвучи егоистично и жестоко.
Разбирам те, и аз така си мислех. Ако някой около мен беше в депресия, аз се чувствах длъжна да не съм щастлива около този човек, от солидарност. Като че ли има някаква полза от това и двамата да сме подтиснати.
Не казвам да се държиш неадекватно, като например се смееш докато той споделя нещо сериозно. Но да си огледало на неговите настроения, няма да ти донесе повече близост с него. Всъщност обратното се случва.
Когато мъжът ми се бори с нещо, му симпатизирам, но избягвам да се вживявам в ролята на “неговия рицар на бял кон”. Няколко големи ползи идват с това да прехвърля вниманието към себе си и да се погрижа за своето щастие в този момент.
Първо, когато съм щастлива, съм уравновесена и имам по-солиден емоционален капацитет да съм негова опора. Когато съм дала на себе си и се чувствам спокойна и щастлива, е по-малко вероятно да реагирам, а вместо това ще изслушам и проявя разбиране.
Второ, когато съм щастлива и уравновесена, сигнализирам, че съм отворена и подканяща за него, ако желае да сподели.
И трето, когато се усмихвам съм най-привлекателна, а топлината на усмивката ми е като балсам за него. Тогава той намира в мен мястото, където може да си отдъхне и да се зареди с нова енергия за това, което му предстои.
Какво по-голяма подкрепа от това?
А ако се повлияеш от неговото настроение в този момент, както аз правех преди, губиш възможността да си ценният за него в този момент източник на вяра и оптимизъм.
3.Прави се, че не забелязваш!
Не се шегувам!
Знам, може да ти звучи абсурдно да игнорираш проблема, когато е очевидно, че нещо у него не е наред - защото имаш безброй много доказателства за това.
Дори и да чувстваш, че онова, което се случва с него, привлича мислите ти като гигантски магнит, направи усилия да се префокусираш.
Онова, върху което се фокусираме, се увеличава! Каня те да се фокусираш върху положителните му страни. Може би той е работлив, или мисли за теб, или е щедър, или има прекрасно чувство за хумор. Или това, че можеш да разчиташ на него за всичко.
Дори той да има тревожност, висока степен на изнервеност, страхове, лабилна психика, ако му го натякваш, не допринасяш с нищо за щастлива връзка.
Моята версия за това защо мъжът ми не искаше да бъде физически интимен с мен, е че той има ниско ниво на тестостерон и трябва да мине през хормонална терапия. Това беше моята причина да бъде нещастна. “Разбира се, че не сме интимни, той няма достатъчно тестостерон. Това е!”.
Главните герои в тази моя версия на нещата бяха един сломен мъж и една нещастната и депресирана жена (аз). Което не беше приказката, за която аз мечтаех, когато казах “да”.
Да виня за липсата на интимност между нас липсата на тестостерон ме поставяше в ролята на жертва и ме спираше да поема отговорност за себе си и връзката си.
Когато префокусирах вниманието си върху нежността му и това колко е отговорен като баща и съпруг и игнорирах всички мисли за хормонални проблеми, успях отново да разпозная прекрасния мъж, за когото се бях омъжила. Така и интимността между нас се възобнови, включително и секса!
И НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА СЕ ВКЛЮЧИШ В МОЯТА БЕЗПЛАТНА FACEBOOK ГРУПА.
Ако искаш да се присъединиш към мен и много други жени, които се интересуват от това да имат сплотени невероятни връзки с мъжете си, не забравяй да кликнеш тук, за да се присъединиш към моята безплатна скрита Facebook група Обожаваната Жена.
Comments